Пречиствателната станция пази водата в кладенеца от замърсяване

Подпочвените води са ценен природен ресурс, а понякога са и единствен достъпен източник на вода. На много места единственият начин на сдобиване с вода са сондажните кладенци и сондажи. За да могат подпочвените води да бъдат използвани, е нужно те да отговарят на някои показатели, защото съществуват много и опасни болести, свързани с употребата на замърсена и негодна за пиене вода.

Известни са четири категории болести, които са свързани с водата:

  • Водопреносими заболявания;
  • Болести в резултат на неспазване на хигиена;
  • Болести в резултат на химическо замърсяване на водата;
  • Болести в резултат на микробиологично замърсяване на водата.

Важно е да се знае, че замърсяването на подпочвените води е много по-опасен и трудно преодолим проблем, отколкото на повърхностните. Освен, че веднъж замърсени, те стават негодни за пиене, проблемът идва и от това, че подпочвените води нямат свойството да се самопречистват. Попадането на замърсителите в  тях от почвата, води до непредвидими последици. Техният път и обхват остава неизвестен  и може да достигне до огромен мащаб, далеч от основният източник на замърсяване.

Един от сериозните замърсители на подпочвените води са битовите фекални води от външни тоалетни или селскостопански дворове. Чести са случаите по селата, където в един и същи двор има и септична яма и кладенец. Това неминуемо води до сериозно замърсяване на подпочвените води и ги прави негодни за консумация и използване. В много случаи (особено в миналото), консумацията на такава замърсена вода може да стане и е ставала причина за епидемии и смърт в цели семейства.

За съжаление все още в малките населени места използването на септични ями вместо пречиствателни станции е практика, въпреки, че те са забранени със закон и са много опасни.

Особено опасно е, когато при силни дъждове и наводнения, септичната яма се препълни и прелее. Замърсените с фекалии води се просмукват в почвата и то на широка площ, а впоследствие няма как да бъдат дезинфекцирани и стават причина на редица болести.

Установено е, че 1 грам фекалии съдържа 10 милиона вируси, 1 милион бактерии, 1000 паразитни цисти и 100 паразитни яйца и може да причини заболяване и при най-малкият контакт или пренасяне. Попаднали чрез просмукване в почвата в подпочвените води тези замърсители нанасят сериозни и трайни поражения.

Поради ниска здравна култура на много места хората не си дават сметка колко опасни са септичните ями. Замърсената с болестотворни организми подпочвена вода е не само опасна за пиене. Бактериите и вирусите в нея могат да проникнат в човешкият организъм и през кожата, което я прави негодна и за къпане и миене. Замърсената с фекалии вода може да замърси и храната, а болестите причинени от тези патогенни причинители се разпространяват много бързо. Не случайно в миналото най-смъртоносните епидемии като тиф и холера са били в резултат именно на такива замърсявания.

За да се предпазят от замърсяване почвите и подпочвените води е нужно категорично да се разделим с така разпространените все още септични ями и там където няма централна канализация, те да бъдат заменени с пречиствателни станции.

Замърсените подпочвени води са източник на заразни болести. Храната, която консумираме и водата, която пием и ползваме, не трябва да съдържа патогенни микроорганизми. Съществува т. нар. „минимална инфекциозна доза“, под която е нужно да бъде нивото на патогените във водата, която ползваме, а това може да стане само ако преди да я върнем отново в природата отговорно я пречистваме с пречиствателна станция. Технологиите за пречистване на отпадъчни води непрекъснато се усъвършенстват и в съвременният свят вече това е въпрос на отговорност и здравна култура.

 
Clicky