Днес всички говорим за опазване на природата и се опитваме да възпитаваме децата си в екокултура, че природата трябва да се пази чиста. Учим ги да събират разделно отпадъците, за да се рециклират и да използват разграждащи се торбички. Това добре…, но сеща ли се някой за водата и как се замърсява тя? Красиви природни местности на практика са осеяни с външни тоалетни и септични ями, от които нечистотиите попиват в подпочвените води или се изливат в реки, язовири и дерета. Даваме ли си сметка колко недостатъчна е сладката вода на нашата планета и какво правиме като я замърсяваме?

И веднага възниква въпроса - пречиствателната станция е скъпо съоръжение,което не всеки може да си позволи. Дали е така?

Правили ли сме сметка колко ни струва изпомпването на една изгребна яма за цялата година и с какво всъщност е свързана тази манипулация? Ако си я направим ще видим, че всъщност си заслужава еднократно да инвестираме в пречиствателна станция, която се изплаща бързо, а си спестяваме много грижи и проблеми.

Тук обаче възниква въпроса- каква да бъде пречиствателната станция? На пазара има много фирми, които предлагат такива съоръжения, но ние всъщност не разбираме много от тях. Еднаква работа ли вършат всички и ако е така, защо цените са им толкова различни?

Това са много съществени въпроси, които е нормално да си зададе всеки, който реши да инвестира в подобно съоръжение.
Ето и отговорите:

1. Технологиите на пречистване се усъвършенстват непрекъснато. По-новите и по-добрите технологии са и по-скъпи и затова някои от тези съоръжения са значително по-скъпи от други. Колкото е по-скъпа една пречиствателна станция като продажна цена обаче, толкова по-евтина и лесна е после поддръжката и. Това е всъщност логично правило, с което сме се сблъсквали и при други продукти .
2. Различните пречиствателни станции имат различни технологии и в никакъв случай не може да се говори, че всички станции еднакво пречистват водата. Качеството на пречистената вода се гарантира  със сертификати, които всяка уважаваща себе си фирма – производител получава от оторизирани за това лаборатории. Тези сертификати дават право на фирмата - производител на предлага въпросното съоръжение на пазара, а показателите на водата, които се гарантират, ни дават възможност да направим своя избор.

Какво е положението в България? След като Европейската комисия поиска от държавата ни да реши в срокове проблема с липсата на пречиствателни станции, предлагането на пазара на такива съоръжения значително се увеличи. За съжаление, обаче много малко от предлаганите продукти са с доказано качество и необходимите сертификати, гарантиращи качеството на процеса на пречистване на отпадъчните води. И както може да се досетите, те са внос от Европейски държави.

Няма институция или отговорен орган, който да следи поставяните съоръжения, дали изобщо пречистват водата и доколко или ако има, то това не се прави.

Възползвайки се от това, че изграждането на една изгребна яма, която е позволена от закона е доста скъпо, редица търговци, предлагат по-евтини съоръжения като ги наричат „пречиствателни станции”, но те далеч не са такива! Напоследък се оформил даже термина „тип пречиствателна станция”. Това обаче е измислено понятие ! Пречиствателната станция си е пречиствателна станция , а останалото е или септичен резервоар ,или класическата изгребна яма.
От медиите и отвсякъде непрекъснато ни предупреждават да търсиме сертификати за всичко, което купуваме и консумираме, за да запазиме здравето си и да знаеме за какво даваме парите си. Нека не забравяме да поискаме сертификат за технология и когато избираме да пречистваме водата .

Източник: „Чиста планета”