Пречиствателните станции решават проблема със замърсяването на водата и природата

Основен източник на замърсяване на питейната вода са отпадните и канални води. От началото на Индустриалната революция фабриките изхвърлят непотребните продукти от своята дейност в реките, езерата и моретата.

Това вреди не само на местната флора и фауна, но и на растенията и животните на стотици километри разстояние. Освен от производството, замърсяване се получава и от домакинствата.

Селското стопанство е друга проблемна област. Изкуствената тор, увеличаваща добивите от реколтата, и пестицидите, използвани за унищожаване на вредителите, попадат директно от почвата в подпочвените и питейните води. Тези химикали причиняват болести у децата.

Недостигът на чиста вода непрекъснато нараства. Около 1/3 от населението на планетата изпитва постоянна нужда от вода. На човек от населението на България годишно се падат по 2000 м3 вода, докато на бедуините в Сахара – по 60 м3. Основните причини за възникването и задълбочаването на проблема с недостига на сладка вода са:

  • непрекъснатото нарастване на потребностите от вода вследствие на бързото увеличаване на населението в глобален мащаб и интензивното развитие на отрасли, потребяващи големи количества вода:
  • загубата на сладка вода, последица от намаляване на дебита на реките;
  • прогресивното замърсяване на водоемите с промишлени, битови и други отпадни води.

Много вили, хотели и ваканционни комплекси, намиращи се извън градове и села, нямат достъп до селищна канализационна мрежа. При голяма отдалеченост на обекта, свързването му с такава би било неразумно – прокопаване и полагане на тръби на дълги разстояния. Да не говорим, че много селища в България нямат канализационна мрежа, а и дори да имат такава, нямат пречиствателна станция. Това води до голям риск от замърсяване на подпочвените и повърхностните води.

Използването на локални пречиствателни станции за битови отпадни води не е резултат само на добра воля. Тъй като при липса на пречистване битовите отпадни води могат да предизвикат сериозни проблеми, нормативната уредба задължава рисковите източници, които не са свързани със селищна канализационна мрежа, да си изградят автономна пречиствателна станция. Такова условие съществува и в решенията по ОВОС (оценка на въздействието върху околната среда) за подобни обекти. Освен това локалните пречиствателни станции с дълбоко биологично пречистване са подходящи и за села и градове и съществуват като точки в плановете за управление на много населени места.
 
Clicky